ГАРОВА ИМПРЕСИЯ
Р. Чакърова
По работа... Следя ги с поглед сáмо –
къде отвеждат релсите пред мен.
Но винаги встрани от тях, през рамо
поглеждам към семафора зелен...
Не е за мене пътят. Не и този.
Дочувам думи, сблъсквам се с' съдби
и сраствам трайно с гаровата проза
макар, че се страхувам – да не би
неволно някой в релсите ме вкара?
Почти е невъзможно, но... Все пак...
Навярно затова на мойта гара
съвсем не стъпва днес човешки крак.
А празните пространства се преплитат
из спомените ми като дантела
и ако някой гълъб дръзне да попита,
му казвам, че случайно съм прочела
куплетите на стар поет приятел,
за съжаление отдавна на небето.
Присламчва се и вечният слушател –
пак онзи вятър, грабнал ми сърцето...
Лондон, 12.12.2018, 21:56
© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados
Най-много ми допадна: “сблъсквам се с’ съдби”
😊👍