9 февр. 2016 г., 21:17

Гатанки 2

892 0 5

Черна, малка, пресметлива,
работата ми отива. 
Бързам да се прибера
с тежък камък на гърба.
Във задачки и тревоги,
с мойте дружки бързоноги
тичаме на върволица
пак при нашата царица.
Тука няма подигравка,
аз съм работлива ..............

 

 

Малък буболек съм аз,

но пък имам чуден глас

и като си търся булка

ведро свиря на цигулка.

Във полята се спотайвам,

с мойта песен ви омайвам.

С краченца тънки кат' конец,

аз съм бодрият .........

 

Страшен съм и дългокрак,
днес ще те изплаша пак!
На полето, на тавана
тук ме има, тук ме няма.
Правя сигурен капан, 
кой се хване - ще го ям!
Ту съм малък, ту голям
или гол съм хич без срам,
ту космат съм като заек,
че съм ужасяващ .......

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....