Притворих за последно аз очи.
Изпратиха ме без монети връз клепачи,
че майка нямаше пари.
С пари не разполагаха и мойте братя.
Ридаейки, говореха за мойта смърт.
Живота ми не споменаха.
Че по-печален е живота
от кончината на бедняка.
© Тодор Иванов Все права защищены