18 дек. 2020 г., 11:08

Гаврошчета

1.1K 0 0

 

Намират си трохички като птички божии

/монети жълти на студения паваж/.

Подхвърлят им ги сити госпожи

и бърчат нос, и ахкат - все пак са деца,

макар омърляни, издържат и не плачат,

приемат милостинята с признателни очи.

А дребните им грижи са големи,

едни за къшей хляб, а други за гурме.

Със студ и булимията се борят,

от глад и от преяждане се мре.

Страхотно е със расти да се кичат,

със нова идентичност и без пол.

Или под риза подарена да приличат

на птички божии в общия ни двор.

 

Каквото е, такова. Сняг прехвърча

и бързаме към топли домове.

Пристъпва редом с нас оная влъхва

и припомня за играта староветна -

„на конче“ върху топли рамене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...