Гаврошчета

18.12.2020 г., 11:08 ч.

Поезия » Гражданска

905 0 0

Намират си трохички като птички божии
/монети жълти на студения паваж/.
Подхвърлят им ги сити госпожи
и бърчат нос, и ахкат - все пак са деца,
макар омърляни, издържат и не плачат,
приемат милостинята с признателни очи.
А дребните им грижи са големи,
едни за къшей хляб, а други за гурме.
Със студ и булимията се борят,
от глад и от преяждане се мре.
Страхотно е със расти да се кичат,
със нова идентичност и без пол. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бродеща сянка
Разплитане

Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...
Виновна (до живот)

> Спокойно спете! Всичко е наред > сега, когато имате виновен... > > К. Кондова Порочна съм – зачева...
Старата улична лампа

От години, все там си стоеше, на завоя, до старият мост — но не светеше, просто стърчеше, като някой...

Още произведения »