rudin (Иван Христов)
858 1444
13 мар. 2014 г., 13:47

Гемиите ни бавно ще потъват 

  Поэзия » Другая
528 0 8

Аз няма да броя в челото бръчки скрити
и тези устни, в крайчето със запетая,
лицето лунно, веждите все тъй извити,
дълбоките очи с които ме омая.

Ще дойдат те! И мене, знам, ще ме дамгосат,
но аз навярно няма да ги забележа
и остарявайки, ще бъдем недокоснати
от времето с заложената тънка мрежа.

Защото в нас отвътре все ще я опъват
на спомените гладката и влажна кожа.
Гемиите ни бавно, бавно ще потъват
под блеснал лъч на фар, прорязващ мрака с ножа.

На гребена вълната тежко ще ги вдига
в морето, цяло в бръчки, бурно, но красиво
и вятър ще разлиства пенестата книга,
и приказка, неписана, ще ни приспива.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??