На геният, да бъде непризнат
от времето си, тъй е отредено.
Понесъл неизбежната си тленност,
да броди в самота, и студ, и глад.
Незримото, в първичния му цвят,
да вижда през дълбоки светлосенки,
а с образа на чувство претворено
от бедните да бъде по-богат.
Под бремето на гузната ни съвест
дължимото отдаваме по право,
но думите в отвъдното не стигат.
Защо са му хвалебствия... Ний всъщност, ...