На геният, да бъде непризнат 

от времето си, тъй е отредено. 

Понесъл неизбежната си тленност, 

да броди в самота, и студ, и глад. 

Незримото, в първичния му цвят, 

да вижда през дълбоки светлосенки, 

а с образа на чувство претворено 

от бедните да бъде по-богат. 

Под бремето на гузната ни съвест 

дължимото отдаваме по право, 

но думите в отвъдното не стигат. 

Защо са му хвалебствия... Ний всъщност, 

с въздигане на днешната му слава, 

измиваме греха си по понтийски.