3 апр. 2019 г., 08:33  

Герои

849 0 0

Във полята ти попили

кървите гъсти червени

На героите де за теб се били

Само с пръчки въоръжени

 

В долините ти се чуват

Виковете им все още 

Не тъжат тържествено ликуват

И потеглят пак на нож те

 

В езерата се оглеждат

Врагове тръгнали на бой

А героите бързо ги отвеждат

Надалече от земите твой

 

Планините ти високи

Шапка ледена им свалят

И реките кървави дълбоки

За тях весело играят

 

И елите и върбите

Дават им заслужен поклон

Оставят им горе планините

Място на високия склон

 

И почиват горе герои

И гледат пак твойте поля

А попилите им кърви от бой

Вечно спомнят техни дела

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ок ок Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....