3.04.2019 г., 8:33  

Герои

852 0 0

Във полята ти попили

кървите гъсти червени

На героите де за теб се били

Само с пръчки въоръжени

 

В долините ти се чуват

Виковете им все още 

Не тъжат тържествено ликуват

И потеглят пак на нож те

 

В езерата се оглеждат

Врагове тръгнали на бой

А героите бързо ги отвеждат

Надалече от земите твой

 

Планините ти високи

Шапка ледена им свалят

И реките кървави дълбоки

За тях весело играят

 

И елите и върбите

Дават им заслужен поклон

Оставят им горе планините

Място на високия склон

 

И почиват горе герои

И гледат пак твойте поля

А попилите им кърви от бой

Вечно спомнят техни дела

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ок ок Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...