17 июл. 2020 г., 23:44

Герои

1.1K 0 0

Седеше Левски на небето

И гледаше как всяка година

Носеше тълпата букети

На него и на още дузина

И казваха "още такива да има"

 

Всяка година по същото време 

Паметниците осъмват с цветя

Тълпата каза "герой да си избереме"

А Герой не искаше да бъде тя.

 

Там пред паметниците букети разпръсват

Чакайки новото чудо

Ако може паметниците да възкръснат

Тълпата мечтаеше лудо.

 

А никой от тях не пожела

Да бъде Левски един

Паметници, цветя и стотици тела

И народът отиде да спи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...