17 июл. 2020 г., 23:44

Герои

1.2K 0 0

Седеше Левски на небето

И гледаше как всяка година

Носеше тълпата букети

На него и на още дузина

И казваха "още такива да има"

 

Всяка година по същото време 

Паметниците осъмват с цветя

Тълпата каза "герой да си избереме"

А Герой не искаше да бъде тя.

 

Там пред паметниците букети разпръсват

Чакайки новото чудо

Ако може паметниците да възкръснат

Тълпата мечтаеше лудо.

 

А никой от тях не пожела

Да бъде Левски един

Паметници, цветя и стотици тела

И народът отиде да спи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...