Седеше Левски на небето

И гледаше как всяка година

Носеше тълпата букети

На него и на още дузина

И казваха "още такива да има"

Всяка година по същото време 

Паметниците осъмват с цветя

Тълпата каза "герой да си избереме"

А Герой не искаше да бъде тя.

Там пред паметниците букети разпръсват

Чакайки новото чудо

Ако може паметниците да възкръснат

Тълпата мечтаеше лудо.

А никой от тях не пожела

Да бъде Левски един

Паметници, цветя и стотици тела

И народът отиде да спи.