Пак тръгвам, без да се замисля.
Не търся път - напред вървя.
Усещам цветни чувства, триста!
Сама съм, без да съм сама.
Без мост, но над река дълбока,
прелитам, без да спирам да се движа!
И слиза от небето залез топъл,
целува ме и в устните ми диша.
Пак, без да се замислям - тръгвам.
Пресрещат ме, без да ги търся,
приятелства, любов и мъка -
и вече тичам... без да бързам. ...