Героиня
Пак тръгвам, без да се замисля.
Не търся път - напред вървя.
Усещам цветни чувства, триста!
Сама съм, без да съм сама.
Без мост, но над река дълбока,
прелитам, без да спирам да се движа!
И слиза от небето залез топъл,
целува ме и в устните ми диша.
Пак, без да се замислям - тръгвам.
Пресрещат ме, без да ги търся,
приятелства, любов и мъка -
и вече тичам... без да бързам.
От слънце силно осветена -
вървя, и без умора, съм щастлива.
Крещя: "Завинаги да бъде нека с мене -
невидимата и красива сила!"
2004-2007
Не търся път - напред вървя.
Усещам цветни чувства, триста!
Сама съм, без да съм сама.
Без мост, но над река дълбока,
прелитам, без да спирам да се движа!
И слиза от небето залез топъл,
целува ме и в устните ми диша.
Пак, без да се замислям - тръгвам.
Пресрещат ме, без да ги търся,
приятелства, любов и мъка -
и вече тичам... без да бързам.
От слънце силно осветена -
вървя, и без умора, съм щастлива.
Крещя: "Завинаги да бъде нека с мене -
невидимата и красива сила!"
2004-2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ема Венева Все права защищены
