4 мая 2008 г., 06:58

Героиня в последния роман

1.3K 0 19

                                                                                                                                                                          Тръгнала да дири своята сполука,
с изящна грация премята закованата ограда,
улавя с поглед бездиханната дъга.

Блуждаеща лисица - самата прелест,
допира крехката душа със неуловима светлина,
слива се... природен феномен.

В търсене на финалната сълза - плод на любовта,
забравя ли каква е всъщност тя?!
Откъсната, ала натъпкала душата
с наивна смелост.

През клоните съглежда прощален шанс,
дарена с длан на истинка жена
съкрушава сетния си враг,
моста извишава се към преродената дъга.

Безподобната фантазия на една жена
с кадифена нежност и аромат на есенни листа,
главна героиня в последния роман...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зузка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...