Тръгнала да дири своята сполука,
с изящна грация премята закованата ограда,
улавя с поглед бездиханната дъга.
Блуждаеща лисица - самата прелест,
допира крехката душа със неуловима светлина,
слива се... природен феномен.
В търсене на финалната сълза - плод на любовта,
забравя ли каква е всъщност тя?!
Откъсната, ала натъпкала душата
с наивна смелост.
През клоните съглежда прощален шанс,
дарена с длан на истинка жена ...