May 4, 2008, 6:58 AM

Героиня в последния роман

  Poetry » Love
1.3K 0 19

                                                                                                                                                                          Тръгнала да дири своята сполука,
с изящна грация премята закованата ограда,
улавя с поглед бездиханната дъга.

Блуждаеща лисица - самата прелест,
допира крехката душа със неуловима светлина,
слива се... природен феномен.

В търсене на финалната сълза - плод на любовта,
забравя ли каква е всъщност тя?!
Откъсната, ала натъпкала душата
с наивна смелост.

През клоните съглежда прощален шанс,
дарена с длан на истинка жена
съкрушава сетния си враг,
моста извишава се към преродената дъга.

Безподобната фантазия на една жена
с кадифена нежност и аромат на есенни листа,
главна героиня в последния роман...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зузка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...