Герой
Попитай ме дали те търся,
изгубен сред мъглата в мен,
замръзнал в собствената слабост
и пак от нея наранен...
Попитай ме! Ще си призная...
Остава и да кажа "не"...
От много време те желая,
но все не стигам аз до теб...
На крачка, дъх или на мисъл,
но никога и точно там...
Убих със сълзи оптимизма
и пак съм повече от сам...
Не вярвам в светлото невидно,
на тъмно чувствам се прикрит
от всички чувства и копнежи,
накарали ме да съм свит...
... в една черупка многоцветна,
привличаща очи безброй...
За друг - мечта, за мене - клетка,
натъпкана в живот...
Герой!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Ботев Все права защищены
Радвам се, че намираш нещо за себе си! 
