9.10.2013 г., 9:59 ч.

Герой 

  Поезия » Любовна
691 1 7

Попитай ме дали те търся,
изгубен сред мъглата в мен,
замръзнал в собствената слабост
и пак от нея наранен...

Попитай ме! Ще си призная...
Остава и да кажа "не"...
От много време те желая,
но все не стигам аз до теб...

На крачка, дъх или на мисъл,
но никога и точно там...
Убих със сълзи оптимизма
и пак съм повече от сам...

Не вярвам в светлото невидно,
на тъмно чувствам се прикрит
от всички чувства и копнежи,
накарали ме да съм свит...

... в една черупка многоцветна,
привличаща очи безброй...
За друг - мечта, за мене - клетка,
натъпкана в живот...
Герой!

© Йордан Ботев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??