Гилотината на откровените
“Безвремието е гилотината на откровените...” -
поетът спря да пише
и мислите си,
бели листи,
зарови ги
в пръстта на черното прозрение.
Перото му проскърца озлобено
и той пречупи го на две.
Очите му мастилени прозорци,
душата му преплувано море.
А бреговете -
мрачни пристани,
бледнеят днес
в едно пресъхнало сърце.
Поетът спря да диша.
Художникът захвърли четките
и скиците си изгори.
В жаравата на тлеещите помени
и ненахранените дни.
Дори и нея,
най-любимата:
“Дъга сред утринно небе”.
С години
болката
се пристрастява
към огорчението
по всяко творческо лице.
Ръцете уморени търсят сенки -
студени са и пепеляви те.
Във тях цветята вехнат.
Дъждът във стъкълца
изплаква се.
Той още свири.
Пианистът.
На бавни глътки
допива мига,
а пръстите му восъчни,
последния пламък
пречупват сега
за истината непосилна
и арията на страха.
Писателят утихна
сред лунните листа
на мраморния път.
В сурово недоверие превърнато,
мълчанието
е тежка жлъч.
Откровението,
многолика самота е.
Понякога
като птици,
пречупили крила,
творците
отиват си сред тишина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киара Все права защищены
