22 апр. 2017 г., 22:41  

Глад 

  Поэзия » Другая
550 4 7

              на един сирак

 

Когато е до хляба,

до къшей, до трохичка

и мрак в гърдите ляга,

и в тебе се боричкат

два свята посивели

от грижи и съмнения,

бродирано от делници

в душевното предверие

са Дявола и Бога.

В жестокото на битката,

до здрач, до изнемога,

окови сплитат плитка.

Увива се тревога

и тегли все към дъното,

към извора на суша,

към острия му дъх –

сърцето да промуши.

До колапс, до инфаркт,

на глътки смърт потича.

В безспорния ѝ факт

душата, вече ничия,

в пожари от мълчания

за къшей, за трохичка,

в молитвено незнание

е тиха и самичка.

© Ани Монева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??