Anita765 (Ани Монева)
297 11768
22.04.2017 г., 22:41 ч.  

Глад 

  Поезия » Друга
484 4 7

              на един сирак

 

Когато е до хляба,

до къшей, до трохичка

и мрак в гърдите ляга,

и в тебе се боричкат

два свята посивели

от грижи и съмнения,

бродирано от делници

в душевното предверие

са Дявола и Бога.

В жестокото на битката,

до здрач, до изнемога,

окови сплитат плитка.

Увива се тревога

и тегли все към дъното,

към извора на суша,

към острия му дъх –

сърцето да промуши.

До колапс, до инфаркт,

на глътки смърт потича.

В безспорния ѝ факт

душата, вече ничия,

в пожари от мълчания

за къшей, за трохичка,

в молитвено незнание

е тиха и самичка.

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??