Глад
на един сирак
Когато е до хляба,
до къшей, до трохичка
и мрак в гърдите ляга,
и в тебе се боричкат
два свята посивели
от грижи и съмнения,
бродирано от делници
в душевното предверие
са Дявола и Бога.
В жестокото на битката,
до здрач, до изнемога,
окови сплитат плитка.
Увива се тревога
и тегли все към дъното,
към извора на суша,
към острия му дъх –
сърцето да промуши.
До колапс, до инфаркт,
на глътки смърт потича.
В безспорния ѝ факт
душата, вече ничия,
в пожари от мълчания
за къшей, за трохичка,
в молитвено незнание
е тиха и самичка.
© Ани Монева All rights reserved.
