Глад
Скитам гладен, сам и друг,
само да подуша от храната
в думичка или дори от звук,
скачам и готови са крилата.
Само че, преди да полетя,
а това го мога само с други,
нещо връзва думичките чути
с истините на проклетата Земя.
Гладен съм, така ми се споделят
купичка неистини за този свят,
а душата ми жадува за потеря
от слова, останали за после и без бряг.
Още малко ще гладувам, сетне….
само плаша, може би дори да съществувам
ще остана, а съдбата ще ми лепне
диагнозата, че мога да /се из/лекувам.
© Петър Трифонов Все права защищены