Mar 17, 2019, 11:11 AM

Глад

  Poetry
720 1 0

                                      Глад

 

Скитам гладен, сам и друг,

само да подуша от храната

в думичка или дори от звук,

скачам и готови са крилата.

 

Само че, преди да полетя,

а това го мога само с други,

нещо връзва думичките чути

с истините на проклетата Земя.

 

Гладен съм, така ми се споделят

купичка неистини за този свят,

а душата ми жадува за потеря

от слова, останали за после и без бряг.

 

Още малко ще гладувам, сетне….

само плаша, може би дори да съществувам

ще остана, а съдбата ще ми лепне

диагнозата, че мога да /се из/лекувам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Трифонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...