Пак заклинания, словесен борш, магии.
Не трябва ли да сложим край?
Апокалипсис в нивата е минал,
орал дълбоко, скудоумия вършал.
Остава шепичка от истина ронлива.
Кой ще омеси дъхавия хляб?
Сеячите на тлъстите лъжи
доволно се подсмиват.
Реколтата от днеска си личи.
Не е манна небесна, нито чудо.
И не засища, а горчи
подадения къшей хляб измамен.
А гладният защо мълчи?
© Христина Комаревска Все права защищены