Глад за странни емоции
Горяла съм. И даже съм изгаряла.
Унищожавала съм се до крак.
Всяка частица от мене съм давала
и съм възкръсвала пак и пак.
Но не от любов. Любовта никога
не е била моя опиат.
Просто претендирам, че съм я изпитвала,
за да оцветя бездушния си свят,
за да се изпълня с чувства странни,
с емоции, наполовина обяснени.
Раздирана от настроения безпощадни,
да ги оправдавам с любовта във мене.
Не. Аз просто обичам нещо да изпитвам.
Обичам шарени емоции.
Обичам с думи, с изкуство покрити,
да замаскирам безсрамни пороци.
И когато четеш нещо мое,
за любовта във мене не мисли.
Любовта във мене не говори.
Пред лудостта ми онемяла мълчи.
Не вярваш в безчувствени поетеси,
а аз вярвам само в необяснимите неща.
Прави стихът ми от реалността далеч отнесен
и ще си се превърнал в моята храна.
30. 07. 2008 г.
гр. Пловдив
Един приятел държи да сложа обяднение тук - смисъла е, че аз си се стремя към обречени емоции и чувства, за да си оправдавам меланхолията и колкото по-странна и отнесена ми е историята с някой , толкова по-добре за мен. То ест, аз не си падам по самите мъже, а по емоциите, които изпитвам заради тях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събина Брайчева Все права защищены
