28 апр. 2024 г., 16:06

Гладен каплазан

918 0 5

Обичам баничка да ям

и то без грижа, или свян.

Бидèйки гастроном голям,

подготвил съм се и съм прям.

 

Зная грижата на мама -

гладен аз да не остана.

Впрочем зная и на баба -

да си хапвам като хала.

 

На село справям се отлично,

по улиците тичам от зарана.

Вечер се прибирам уморен,

ям нахокан, примирен.

 

При мама друг талант ми трябва,

похватите ми уж са ѝ познати,

но за бабините гозби споменавам

и ръкавите ревниво тя запрята.

 

Нали съм си способен генерал,

а и татко на хитрост ме научи -
разбутвам кошера едва-едва

и побеждавам незаподозрян.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Стайков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....