Гладен каплазан
Обичам баничка да ям
и то без грижа, или свян.
Бидèйки гастроном голям,
подготвил съм се и съм прям.
Зная грижата на мама -
гладен аз да не остана.
Впрочем зная и на баба -
да си хапвам като хала.
На село справям се отлично,
по улиците тичам от зарана.
Вечер се прибирам уморен,
ям нахокан, примирен.
При мама друг талант ми трябва,
похватите ми уж са ѝ познати,
но за бабините гозби споменавам
и ръкавите ревниво тя запрята.
Нали съм си способен генерал,
а и татко на хитрост ме научи -
разбутвам кошера едва-едва
и побеждавам незаподозрян.
© Валентин Стайков All rights reserved.
