13 апр. 2020 г., 18:07  

Гладно стихотворение

1.5K 2 19

Толкова много съм гладна,

И стомахът крещи за месо.

Как така да не ям?

Ще припадна.

Но..

дебело е мойто бедро.

И не може да влезе в клина

Вече час се опитвам..но Не

А си търся отново причина

Да си хапна солено мезе.

С гастрит, диабет съм.

Без воля.

Но кантарът ми нервно говори:

“Ще ме счупиш с корема -два слоя.

Слез от мен и тренирай, за бога”

Шоколад ми изглеждат звездите

И валят в съня неспокоен.

Виждам свинско с цветята, лехите.

Апетитът множи се до троен.

И боли ме главата ужасно

Този глад ме измъчва отвътре.

Днес потъвам в зелена салата

И дано оживея до утре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Среднощно... 🇧🇬

Луната спи прозрачно нежен сън
в хамака на небето тъмнокосо.
Нощта е топла. Режисират звън
на вятъра краченцата му боси.
Не мога да заспя. Защо така ...
792 3 13

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...