13 апр. 2020 г., 18:07  

Гладно стихотворение

1.5K 2 19

Толкова много съм гладна,

И стомахът крещи за месо.

Как така да не ям?

Ще припадна.

Но..

дебело е мойто бедро.

И не може да влезе в клина

Вече час се опитвам..но Не

А си търся отново причина

Да си хапна солено мезе.

С гастрит, диабет съм.

Без воля.

Но кантарът ми нервно говори:

“Ще ме счупиш с корема -два слоя.

Слез от мен и тренирай, за бога”

Шоколад ми изглеждат звездите

И валят в съня неспокоен.

Виждам свинско с цветята, лехите.

Апетитът множи се до троен.

И боли ме главата ужасно

Този глад ме измъчва отвътре.

Днес потъвам в зелена салата

И дано оживея до утре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Среднощно... 🇧🇬

Луната спи прозрачно нежен сън
в хамака на небето тъмнокосо.
Нощта е топла. Режисират звън
на вятъра краченцата му боси.
Не мога да заспя. Защо така ...
793 3 13

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...