Гладно стихотворение
Толкова много съм гладна,
И стомахът крещи за месо.
Как така да не ям?
Ще припадна.
Но..
дебело е мойто бедро.
И не може да влезе в клина
Вече час се опитвам..но Не
А си търся отново причина
Да си хапна солено мезе.
С гастрит, диабет съм.
Без воля.
Но кантарът ми нервно говори:
“Ще ме счупиш с корема -два слоя.
Слез от мен и тренирай, за бога”
Шоколад ми изглеждат звездите
И валят в съня неспокоен.
Виждам свинско с цветята, лехите.
Апетитът множи се до троен.
И боли ме главата ужасно
Този глад ме измъчва отвътре.
Днес потъвам в зелена салата
И дано оживея до утре.
© Деница Гарелова All rights reserved.
