27 апр. 2007 г., 21:41  

Глас 

  Поэзия
490 0 4

 

Глас в нощта -

глас за прошка.

 

Глас - молба.

 

Глас -

шепот на сън.

 

Виж лицето ми -

повяхнала брошка!

 

Чуй -

в душата ми,

камбанен звън!

 

Сърцето клисар е

в гърдите ми -

храм

с въздигнат олтар,

обхванат от плам.

 

Гласът ми е песен,

която ечи

сред храма,

напирайки

в тесни стени.

 

Гласът ми е пленник,

на твойте очи.


Очите ти ключ са,

за тежки врати.


Но, ключа не търси

верния път,

а в лава топи се -

от огнена плът.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??