Глас
Глас в нощта -
глас за прошка.
Глас - молба.
Глас -
шепот на сън.
Виж лицето ми -
повяхнала брошка!
Чуй -
в душата ми,
камбанен звън!
Сърцето клисар е
в гърдите ми -
храм
с въздигнат олтар,
обхванат от плам.
Гласът ми е песен,
която ечи
сред храма,
напирайки
в тесни стени.
Гласът ми е пленник,
на твойте очи.
Очите ти ключ са,
за тежки врати.
Но, ключа не търси
верния път,
а в лава топи се -
от огнена плът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
