Глас в нощта -
глас за прошка.
Глас - молба.
Глас -
шепот на сън.
Виж лицето ми -
повяхнала брошка!
Чуй -
в душата ми,
камбанен звън!
Сърцето клисар е
в гърдите ми -
храм
с въздигнат олтар,
обхванат от плам.
Гласът ми е песен,
която ечи
сред храма,
напирайки
в тесни стени.
Гласът ми е пленник,
на твойте очи.
Очите ти ключ са,
за тежки врати.
Но, ключа не търси
верния път,
а в лава топи се -
от огнена плът.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
