Глас в нощта -
глас за прошка.
Глас - молба.
Глас -
шепот на сън.
Виж лицето ми -
повяхнала брошка!
Чуй -
в душата ми,
камбанен звън!
Сърцето клисар е
в гърдите ми -
храм
с въздигнат олтар,
обхванат от плам.
Гласът ми е песен,
която ечи
сред храма,
напирайки
в тесни стени.
Гласът ми е пленник,
на твойте очи.
Очите ти ключ са,
за тежки врати.
Но, ключа не търси
верния път,
а в лава топи се -
от огнена плът.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
