14 февр. 2009 г., 11:22

Глас народен

860 0 1

Глас народен

 

Пролетта наближава,

а народът ни страда.

Българинът тъне в нищета

и не вижда доброта.

 

Бурята понякога убива,

дъждът напразно облива,

народът тъне в мрак,

в летаргия, защото няма как.

 

Там плаче сираче,

тук просяк ръка протяга,

онези отгоре обаче

са далеч от гибелната тяга.

 

Земята дърпа надолу,

хората кретат слаби,

душите са оглозгани и голи,

а управниците в банки влагат.

 

Задух… Студ… Влага…

Сърцето бавно изстива…

Мизерията дърпа ни към ада,

а управляващите –  разпиват.

 

Влюбени от глад се разделят,

сълзи навред се стелят,

трайно самотата атакува,

политиците – не се вълнуват.

 

Очите навред са пълни с тъга,

а няма кой да даде светлина.

телата се разпадат бавно

и за помощ молят жално…

 

Нека да спрем всичко това!

Да си подадем един на друг ръка!

„Един за всички! Всички за един!”

Кажете: „Да! Събудих се! Амин!”!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даринка Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колкото е силно, толкова е истинско! Поздрави и пожелания за по-хубави мигове! Успех!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...