17 авг. 2017 г., 22:54  

Гласа на светлината...

652 3 5

Гласа на светлината...

 

Гласът на светлината се чува в най - голямата тъма...

 

Небето ти се заоблачава,

цветовете ти избледняват,

и всичко изглежда, че е сиво...

Искаш да си тръгнеш вече,

другите да се отдалечат от теб,

но не защото не ги обичаш...

а защото си бомба от болка...

и не искаш да я причиняваш...

И изглежда, че слънцето изчезва...

че не достига на тунела лъча...

че не достига до теб светлината...

но приятелю, знай от мен нещо...-

аз току що завърнах се от бурята...

не вървях боса по пепелта

на болката, нещо протегна ръце...

към мен и аз го прегърнах...

един ангел ме пазеше, не бях...

сама, не бях сама, отвори се...

вратата към песента на сърцето...

сърцето ми отвори вратите си...

Знай, приятелю, не си сам, не си...

днес аз съм този ангел за теб...,

който ще постави в ръцете ти...

ключа към изхода и към входа...

Само приеми лъча светлина...

и ще полетиш отново свободен...

към вярата, обичта и мечтите...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

...защото създава стъпките към самия себе си...

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ангел...! Поздрави!
  • Хубаво е!Поздравления!!!И за светлият лъч ,за живота!!!
  • Благодаря ви, мили приятели! Толкова се радвам да ви видя! Вие сте ми слабост Благодаря ви за подкрепата и приятелството! ❤️🙏🏻 Поздравчета! Да имате прекрасен следобяд и вечер!
  • Лили, приятелче, винаги даваш слънчев лъч на хората! Поздравчета!
  • Знаеш как да вдъхнеш вяра и надежда. Светлината идваща от сърцето на човек е пътя истински. Поздравления за красивия стих, Лили.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...