Гласа на светлината...
Гласа на светлината...
Гласът на светлината се чува в най - голямата тъма...
Небето ти се заоблачава,
цветовете ти избледняват,
и всичко изглежда, че е сиво...
Искаш да си тръгнеш вече,
другите да се отдалечат от теб,
но не защото не ги обичаш...
а защото си бомба от болка...
и не искаш да я причиняваш...
И изглежда, че слънцето изчезва...
че не достига на тунела лъча...
че не достига до теб светлината...
но приятелю, знай от мен нещо...-
аз току що завърнах се от бурята...
не вървях боса по пепелта
на болката, нещо протегна ръце...
към мен и аз го прегърнах...
един ангел ме пазеше, не бях...
сама, не бях сама, отвори се...
вратата към песента на сърцето...
сърцето ми отвори вратите си...
Знай, приятелю, не си сам, не си...
днес аз съм този ангел за теб...,
който ще постави в ръцете ти...
ключа към изхода и към входа...
Само приеми лъча светлина...
и ще полетиш отново свободен...
към вярата, обичта и мечтите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
Благодаря ви за подкрепата и приятелството! ❤️🙏🏻 Поздравчета! Да имате прекрасен следобяд и вечер! 
