17 ago 2017, 22:54  

Гласа на светлината...

647 3 5

Гласа на светлината...

 

Гласът на светлината се чува в най - голямата тъма...

 

Небето ти се заоблачава,

цветовете ти избледняват,

и всичко изглежда, че е сиво...

Искаш да си тръгнеш вече,

другите да се отдалечат от теб,

но не защото не ги обичаш...

а защото си бомба от болка...

и не искаш да я причиняваш...

И изглежда, че слънцето изчезва...

че не достига на тунела лъча...

че не достига до теб светлината...

но приятелю, знай от мен нещо...-

аз току що завърнах се от бурята...

не вървях боса по пепелта

на болката, нещо протегна ръце...

към мен и аз го прегърнах...

един ангел ме пазеше, не бях...

сама, не бях сама, отвори се...

вратата към песента на сърцето...

сърцето ми отвори вратите си...

Знай, приятелю, не си сам, не си...

днес аз съм този ангел за теб...,

който ще постави в ръцете ти...

ключа към изхода и към входа...

Само приеми лъча светлина...

и ще полетиш отново свободен...

към вярата, обичта и мечтите...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

...защото създава стъпките към самия себе си...

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ангел...! Поздрави!
  • Хубаво е!Поздравления!!!И за светлият лъч ,за живота!!!
  • Благодаря ви, мили приятели! Толкова се радвам да ви видя! Вие сте ми слабост Благодаря ви за подкрепата и приятелството! ❤️🙏🏻 Поздравчета! Да имате прекрасен следобяд и вечер!
  • Лили, приятелче, винаги даваш слънчев лъч на хората! Поздравчета!
  • Знаеш как да вдъхнеш вяра и надежда. Светлината идваща от сърцето на човек е пътя истински. Поздравления за красивия стих, Лили.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...