17 ago 2017, 22:54  

Гласа на светлината...

646 3 5

Гласа на светлината...

 

Гласът на светлината се чува в най - голямата тъма...

 

Небето ти се заоблачава,

цветовете ти избледняват,

и всичко изглежда, че е сиво...

Искаш да си тръгнеш вече,

другите да се отдалечат от теб,

но не защото не ги обичаш...

а защото си бомба от болка...

и не искаш да я причиняваш...

И изглежда, че слънцето изчезва...

че не достига на тунела лъча...

че не достига до теб светлината...

но приятелю, знай от мен нещо...-

аз току що завърнах се от бурята...

не вървях боса по пепелта

на болката, нещо протегна ръце...

към мен и аз го прегърнах...

един ангел ме пазеше, не бях...

сама, не бях сама, отвори се...

вратата към песента на сърцето...

сърцето ми отвори вратите си...

Знай, приятелю, не си сам, не си...

днес аз съм този ангел за теб...,

който ще постави в ръцете ти...

ключа към изхода и към входа...

Само приеми лъча светлина...

и ще полетиш отново свободен...

към вярата, обичта и мечтите...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

...защото създава стъпките към самия себе си...

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ангел...! Поздрави!
  • Хубаво е!Поздравления!!!И за светлият лъч ,за живота!!!
  • Благодаря ви, мили приятели! Толкова се радвам да ви видя! Вие сте ми слабост Благодаря ви за подкрепата и приятелството! ❤️🙏🏻 Поздравчета! Да имате прекрасен следобяд и вечер!
  • Лили, приятелче, винаги даваш слънчев лъч на хората! Поздравчета!
  • Знаеш как да вдъхнеш вяра и надежда. Светлината идваща от сърцето на човек е пътя истински. Поздравления за красивия стих, Лили.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...