13 мая 2009 г., 12:37

Глашатаи 

  Поэзия » Гражданская
1180 0 3

Глашатаите, които са ни нужни,

не са конкретни хора

и изпити по всяко време,

лавини от объркани послания,

предмети, облаци и учени,

върбите край реки и гробници.

 

Глашатаите не са монаси 

и министър-председатели

на тези, които са се молили за него,

дочаканата слука за слепите прикрила,

сапфирите блестящи във боклука,

колоди пасианси - подредени.

 

Глашатаите, които са ни нужни,

не ни притискат като глутница овчари,

не споменават съдби, морета, страсти,

не веят дъх на цвят и на тамяни,

не са изписани колони неподпряни,

витрини от пулс на залъгалки. 

 

Глашатаите са чувства и мигове понятия,

когато виждаш многото в подробности,

когато в миг на самота си във безкрая,

опасен, но познат, обикновен,

когато във съня ти няма глад, омая,

когато буден си готов да срещнеш края.

 

© Венцеслав Йонков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??