Глашатаи
Глашатаите, които са ни нужни,
не са конкретни хора
и изпити по всяко време,
лавини от объркани послания,
предмети, облаци и учени,
върбите край реки и гробници.
Глашатаите не са монаси
и министър-председатели
на тези, които са се молили за него,
дочаканата слука за слепите прикрила,
сапфирите блестящи във боклука,
колоди пасианси - подредени.
Глашатаите, които са ни нужни,
не ни притискат като глутница овчари,
не споменават съдби, морета, страсти,
не веят дъх на цвят и на тамяни,
не са изписани колони неподпряни,
витрини от пулс на залъгалки.
Глашатаите са чувства и мигове понятия,
когато виждаш многото в подробности,
когато в миг на самота си във безкрая,
опасен, но познат, обикновен,
когато във съня ти няма глад, омая,
когато буден си готов да срещнеш края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцеслав Йонков Всички права запазени
Привет, В!
