Глашатаи
Глашатаите, които са ни нужни,
не са конкретни хора
и изпити по всяко време,
лавини от объркани послания,
предмети, облаци и учени,
върбите край реки и гробници.
Глашатаите не са монаси
и министър-председатели
на тези, които са се молили за него,
дочаканата слука за слепите прикрила,
сапфирите блестящи във боклука,
колоди пасианси - подредени.
Глашатаите, които са ни нужни,
не ни притискат като глутница овчари,
не споменават съдби, морета, страсти,
не веят дъх на цвят и на тамяни,
не са изписани колони неподпряни,
витрини от пулс на залъгалки.
Глашатаите са чувства и мигове понятия,
когато виждаш многото в подробности,
когато в миг на самота си във безкрая,
опасен, но познат, обикновен,
когато във съня ти няма глад, омая,
когато буден си готов да срещнеш края.
© Венцеслав Йонков All rights reserved.
Привет, В!
