12 апр. 2012 г., 11:43

Гласът на самотата

1.1K 0 0

Гласът на самотата е скрито страшилище за околните.

Яростта в тишината е като замахващ чук към пироните.

Отнесеност глупава, неуместна, смешна и погрешна.

Поднесеност нехубава, невежна, сляпа, неизбежна.

 

Камбаните удрят, но не за Великден, а за Погребение.

За кого ли бият, за моето най-пагубно, жалко  умиление.

Минорни тонове пригласят околията надлъж и на шир.

Разбивайки хармониите, сякаш някой те удря с мокър пешкир.

 

Камшикът на угризенията удря ли, удря, червен става от кръвта ми.

Клаустрофобия чувствам, щом видя всички щастливи зад гърба ми.

Сякаш апокалипсиса вече е настъпил и аз имам специално място.

Някога чувствал ли си живота си като нещо черно, страшно и тясно.

 

Интоксикация сякаш настъпва от тази любов несподелена.

Бавно нещо те бута да продължиш живота си без нея.

„И как, си мислиш, че това ще се случи,  животе?“ - аз питам.

Продължавайки в нейния живот, опитвайки някъде там да се скитам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дан Дан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...