2 дек. 2008 г., 06:41

Гласът на вечния въпрос

1.2K 0 4

Гласът на вечния въпрос

 

Дали светът ни разтворена книга е
на писател, уморен от живота,
или прелъстен от някоя муза,
въртоп от мисли изливащ с охота...

 

 

Или пък сме поема широка,
безкрайна или незавършена още
на някой замислен поет,
топнал перото в идеята снощи...

 

 

А може би сме песен
по стиховете на борбен сонет,
изпят от талантлива девойка
с призив за любов срещу гнет...

 

 

А защо не подарък от Бога
за неговите ангели мъдри и бели
да има кого да закрилят и учат
по пътя към всевишните цели...

 

30.11.2008 г.
21:20ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Грънчарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...