2.12.2008 г., 6:41

Гласът на вечния въпрос

1.2K 0 4

Гласът на вечния въпрос

 

Дали светът ни разтворена книга е
на писател, уморен от живота,
или прелъстен от някоя муза,
въртоп от мисли изливащ с охота...

 

 

Или пък сме поема широка,
безкрайна или незавършена още
на някой замислен поет,
топнал перото в идеята снощи...

 

 

А може би сме песен
по стиховете на борбен сонет,
изпят от талантлива девойка
с призив за любов срещу гнет...

 

 

А защо не подарък от Бога
за неговите ангели мъдри и бели
да има кого да закрилят и учат
по пътя към всевишните цели...

 

30.11.2008 г.
21:20ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Грънчарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...