2 dic 2008, 6:41

Гласът на вечния въпрос

Poesía

1.2K 0 4

Гласът на вечния въпрос

Дали светът ни разтворена книга е
на писател, уморен от живота,
или прелъстен от някоя муза,
въртоп от мисли изливащ с охота...

Или пък сме поема широка,
безкрайна или незавършена още
на някой замислен поет,
топнал перото в идеята снощи...

А може би сме песен
по стиховете на борбен сонет,
изпят от талантлива девойка
с призив за любов срещу гнет...

А защо не подарък от Бога
за неговите ангели мъдри и бели
да има кого да закрилят и учат
по пътя към всевишните цели...

30.11.2008 г.
21:20ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Безкомпромисен (Никой)

Хората са много неща и мисля ,че ти си го усетила прекрасно!Но...аз бих написла това:дали сме хора!(само аз де-твойто е прекрасно)

2008-12-04T10:18:26+02:00
Lilims (Лиляна Стойчева)

Много е хубаво,поздрав!

2008-12-02T11:48:22+02:00
dodic (Деян Димитров)

Харесах

2008-12-02T10:34:44+02:00
Маслината (Нова)

Поздрав от глас, пеещ *за любов срещу гнет*!

2008-12-02T09:39:39+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0