Dec 2, 2008, 6:41 AM

Гласът на вечния въпрос

  Poetry
1.2K 0 4

Гласът на вечния въпрос

 

Дали светът ни разтворена книга е
на писател, уморен от живота,
или прелъстен от някоя муза,
въртоп от мисли изливащ с охота...

 

 

Или пък сме поема широка,
безкрайна или незавършена още
на някой замислен поет,
топнал перото в идеята снощи...

 

 

А може би сме песен
по стиховете на борбен сонет,
изпят от талантлива девойка
с призив за любов срещу гнет...

 

 

А защо не подарък от Бога
за неговите ангели мъдри и бели
да има кого да закрилят и учат
по пътя към всевишните цели...

 

30.11.2008 г.
21:20ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Грънчарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...