4 апр. 2019 г., 22:54

Гласът на вятъра

911 3 8

В клоните звучи гласът на вятъра,

люлее песента си във листата.

Рисува с пръсти върху пясъка,

измива белезите по лицата.

 

Листенцата с дъх прегръщат

звука му във всяка своя стъпка.

Посоката в движение разгръща

възможности от цветове и пъпки.

 

Гласът на вятъра прогонва тишината

пробойните със мир и звук изпълва.

Той носи вест от славата на небесата,

извиква радост, семенце покълва.

 

Гласът на вятъра, в очакване на Него,

във вихъра на бурята довява свободата.

Твоята лична вяра чака да намери,

гласът на вятъра сочи към Вратата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за безупречния коментар скъпа, Руми! Щастлива съм ,че си моя сродна душа и чувстваш стиховете ми по начин, който може само да ме води към благодарност! Прегръщам те и ти пожелавам сбъдване на най- смелите ти мечти!
  • Гласът на вятъра го чуват малцина, защото на хората често им липсват духовни очи и уши! Също както при Бог, не е задължително да Го виждаме за да вярваме в Него! Отново си прекрасна, Мария и ти благодаря, че ме накара да се замисля и да поразсъждавам! Приеми моят сърдечен приятелски поздрав!
  • Благодаря за чудесните думи, Силвия! Пожелавам ти слънчеви и красиви дни!
  • Пречистващ пролетен вятър - така ми подейства стихотворението ти, Елиза. Благодаря!
  • Изключително много ме зарадваха милите ти думи и пожелания, Катя! Благодаря ти от цялото си сърце! Пожелавам и на теб, здраве и пролетно вдъхновение!

    Благодаря много за коментара ,Timbalend (Куни Тодоров). Пожелавам ти Божието благословение!

    За мен е чест присъствието ти тук, Явор. Благодаря най-сърдечно! Бъди благословен.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...