4.04.2019 г., 22:54

Гласът на вятъра

904 3 8

В клоните звучи гласът на вятъра,

люлее песента си във листата.

Рисува с пръсти върху пясъка,

измива белезите по лицата.

 

Листенцата с дъх прегръщат

звука му във всяка своя стъпка.

Посоката в движение разгръща

възможности от цветове и пъпки.

 

Гласът на вятъра прогонва тишината

пробойните със мир и звук изпълва.

Той носи вест от славата на небесата,

извиква радост, семенце покълва.

 

Гласът на вятъра, в очакване на Него,

във вихъра на бурята довява свободата.

Твоята лична вяра чака да намери,

гласът на вятъра сочи към Вратата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за безупречния коментар скъпа, Руми! Щастлива съм ,че си моя сродна душа и чувстваш стиховете ми по начин, който може само да ме води към благодарност! Прегръщам те и ти пожелавам сбъдване на най- смелите ти мечти!
  • Гласът на вятъра го чуват малцина, защото на хората често им липсват духовни очи и уши! Също както при Бог, не е задължително да Го виждаме за да вярваме в Него! Отново си прекрасна, Мария и ти благодаря, че ме накара да се замисля и да поразсъждавам! Приеми моят сърдечен приятелски поздрав!
  • Благодаря за чудесните думи, Силвия! Пожелавам ти слънчеви и красиви дни!
  • Пречистващ пролетен вятър - така ми подейства стихотворението ти, Елиза. Благодаря!
  • Изключително много ме зарадваха милите ти думи и пожелания, Катя! Благодаря ти от цялото си сърце! Пожелавам и на теб, здраве и пролетно вдъхновение!

    Благодаря много за коментара ,Timbalend (Куни Тодоров). Пожелавам ти Божието благословение!

    За мен е чест присъствието ти тук, Явор. Благодаря най-сърдечно! Бъди благословен.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...