"Най-после истината! И както лежеше, опрял лице в прашния килим в кабинета, където навремето си беше въобразявал, че научава тайните на победата, Хари осъзна, че не му е писано да се спаси. Задачата му беше да се отправи спокойно към гостоприемните обятия на Смъртта. От него се очакваше пътем да съсече всички връзки на Волдемор с живота, така че когато накрая се хвърли на пътя на Черния лорд и не вдигне магическата пръчка, за да се защити, завършекът щеше да бъде ясен и започнатото в Годрикс Холоу щеше да се осъществи: никой от двамата нямаше да оживее, никой не можеше да оцелее."
"Хари Потър и даровете на смъртта"
Помниш ли, когато под стълбите живееше
и носеше лепени очила.
Помниш ли, че да мечтаеш дори не смееше
за нещо по-голямо от това.
Сега се виж, тръгнал сам в гората,
запътил си се към смъртта си ти.
И докато навътре носят те краката,
последни удари сърцето ти брои.
Помниш ли, че някога „просто Хари” беше -
без приятели, без майка и баща. ...