Глава 34 (Хари Потър)
"Най-после истината! И както лежеше, опрял лице в прашния килим в кабинета, където навремето си беше въобразявал, че научава тайните на победата, Хари осъзна, че не му е писано да се спаси. Задачата му беше да се отправи спокойно към гостоприемните обятия на Смъртта. От него се очакваше пътем да съсече всички връзки на Волдемор с живота, така че когато накрая се хвърли на пътя на Черния лорд и не вдигне магическата пръчка, за да се защити, завършекът щеше да бъде ясен и започнатото в Годрикс Холоу щеше да се осъществи: никой от двамата нямаше да оживее, никой не можеше да оцелее."
"Хари Потър и даровете на смъртта"
Помниш ли, когато под стълбите живееше
и носеше лепени очила.
Помниш ли, че да мечтаеш дори не смееше
за нещо по-голямо от това.
Сега се виж, тръгнал сам в гората,
запътил си се към смъртта си ти.
И докато навътре носят те краката,
последни удари сърцето ти брои.
Помниш ли, че някога „просто Хари” беше -
без приятели, без майка и баща.
Тогава вуйчо Върнън, помня, ти крещеше,
че нямало магия на света.
Сега се виж, избра да понесеш
теглото и съдбата на света.
За приятелите си живота ще дадеш,
защото стана Господарят на смъртта.
Помниш ли, когато Огледалото откри,
погледна в него и видя
желанието, което най-силно в теб гори –
твоите живи майка и баща.
Сега се виж, отново си със тях.
В последния ти път дойдоха те,
за да прогонят надалече всеки страх,
от твоето обречено на смърт сърце.
Помниш ли как на гробището се изправи,
готов до смърт да се сражаваш.
Тогава оцеля и Том за смях направи,
и мислеше да продължаваш.
Сега се виж, дотук си стигнал,
пръчката ти в джоба си стои,
а пък Бъзовата Волдемор е вдигнал
и знаеш, че проклятието предстои.
Помниш ли, отдавна, когато в Годрикс Холоу
Лили целуна те докато спеше,
а Джеймс на столче до леглото ти отново
за куидич книга ти четеше?
Знам, че спомняш си, когато спиш -
целувката ù, неговия глас.
Ето че са тук, със теб отново, виж -
събрахте се в последния ти час.
15.07.2011 - Краят на една ера...
© Михаил Костов All rights reserved.
