29 февр. 2020 г., 07:39

Главна роля

672 3 8

Омръзнаха ми само главни роли
във нереални, непонятни мене сцени.
Издигната във култ за кратко нощем
и после разчленена на арена.
Омръзна ми сценарий чужд да сричам
и да повтарям теб удобни думи.
Обичам те, не те обичам...
След миг дори да спра да съществувам... 
И да забравя за онази бялата,
която във гръдта ми се е свила,
онази – истинската и прекрасната
без маски, без дублажи, репетиции?
Излез, Любов, дори без главна роля
и покажи лицето си правдивото,
не мачкай живописната си воля,
и само ако искаш заобичай...
Накъсай прозаичния сценарий
и застани изправена и вездесъща!
За роли главни, роли преиграни
не ставаш с свойта чистоплътност.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...