17 февр. 2008 г., 14:58

Главоболие

988 0 10

Ставаме. Кафе и

гранулирано внимание

отправяме на

някой си познат.

Работа. Кафе. Компютър

без съзнание

ни завличат в своя

собствен свят.

Вкъщи - разговор на крак

и топла супа

за преживени  случки

 и

децата,

малко тв-вести -

обичайната ни

доза скука

и със главоболие

отново скок в кревата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добър разказ за живота и всекидневието ни... и това е е един безкраен кръговрат....
  • Точно и замислящо...!!! Браво, Ая!!!
  • Възхитена съм!:>
  • Ех, това ежедневие...
    Много ми допадна идеята ти, получило се е добре!!!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ви за хубавите думи!Малко хумор никога не ни е в повече.Все пак дано не ви боли главата!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...