17 февр. 2008 г., 14:58

Главоболие

977 0 10

Ставаме. Кафе и

гранулирано внимание

отправяме на

някой си познат.

Работа. Кафе. Компютър

без съзнание

ни завличат в своя

собствен свят.

Вкъщи - разговор на крак

и топла супа

за преживени  случки

 и

децата,

малко тв-вести -

обичайната ни

доза скука

и със главоболие

отново скок в кревата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добър разказ за живота и всекидневието ни... и това е е един безкраен кръговрат....
  • Точно и замислящо...!!! Браво, Ая!!!
  • Възхитена съм!:>
  • Ех, това ежедневие...
    Много ми допадна идеята ти, получило се е добре!!!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ви за хубавите думи!Малко хумор никога не ни е в повече.Все пак дано не ви боли главата!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...